Когато те няма, аз плача, приспива ме мойта тъга. В съня безутешен аз влача спомен за теб от деня. Когато те няма, аз страдам, и солта не соли, а горчи. Бездихан, под удари падам и капе тъга от мойте очи. Когато те няма, аз тлея, жарта стопява се в страх. Сърце ми не дава да пея, и чуствам се толкова плах. Когато те няма, копнея, да докосна погледа мил. Цвят и целувка да слея, гнездo със тебе аз свил. |
© Йордан Йорданов Всички права запазени