21 дек. 2010 г., 14:01

* * *

552 0 0
Когато те няма, аз плача,
приспива ме мойта тъга.
В съня безутешен аз влача 
спомен за теб от деня.

Когато те няма, аз страдам,
и солта не соли, а горчи.
Бездихан, под удари падам 
и капе тъга от мойте очи.

Когато те няма, аз тлея,
жарта стопява се в страх.
Сърце ми не дава да пея,
и чуствам се толкова плах.

Когато те няма, копнея,
да докосна погледа мил.
Цвят и целувка да слея,
гнездo със тебе аз свил.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йордан Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...