5.02.2010 г., 22:55

* * *

407 0 0

Казваш ли ù ти,
че споделяш нейните мечти?!
Вижда се в очите ти,
че честен никога не си...
Лъжеш я, тя знае и ужасно я боли...
Но в същия момент,
докато душата ù кърви,
изпълваш с плам очите ù!
Устните ù искат да опитат пак от теб!
Очите ù блуждаят, докато не зърнат теб!
Мисълта ù губи се, предимно там си ти!
А сърцето ù се къса, щом до нея ти не си...
Желае любовта ти повече от всичко на света,
ще бди над съня ти
и ще скрие твоята тъга!
Не една звезда, а цялото небе
би свалила, ако бъдеш нейното момче!

Колко пъти ти предаде нейната любов,
колко пъти я отблъсна ти по начин нов...
Колко време ти стоя пред чуждата врата,
а за нея ти не даде нищо на света...
Погледна ли веднъж в очите ù, кажи?
Опита ли се да прекараш пръсти през косите ù?
Няма на представа какво прави я щастлива,
от какво тръпки я побиват...
Знаеш ли любимото ù цвете?
И коя книга за последно тя прочете?
Колко пъти ти я гледа, докато заспи?!
Защо не се заглеждаш в невинността ù?
Не, не знаеш какво ù причиняваш,
за какво я обвиняваш?
Позволи ù да живее, повярвай, тя умее!
Обикни я и ще видиш колко си грешил,
и ще влезеш в рая, както си решил!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даа Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...