* * *

Казваш ли ù ти,
че споделяш нейните мечти?!
Вижда се в очите ти,
че честен никога не си...
Лъжеш я, тя знае и ужасно я боли...
Но в същия момент,
докато душата ù кърви,
изпълваш с плам очите ù!
Устните ù искат да опитат пак от теб!
Очите ù блуждаят, докато не зърнат теб!
Мисълта ù губи се, предимно там си ти!
А сърцето ù се къса, щом до нея ти не си...
Желае любовта ти повече от всичко на света,
ще бди над съня ти
и ще скрие твоята тъга!
Не една звезда, а цялото небе
би свалила, ако бъдеш нейното момче!

Колко пъти ти предаде нейната любов,
колко пъти я отблъсна ти по начин нов...
Колко време ти стоя пред чуждата врата,
а за нея ти не даде нищо на света...
Погледна ли веднъж в очите ù, кажи?
Опита ли се да прекараш пръсти през косите ù?
Няма на представа какво прави я щастлива,
от какво тръпки я побиват...
Знаеш ли любимото ù цвете?
И коя книга за последно тя прочете?
Колко пъти ти я гледа, докато заспи?!
Защо не се заглеждаш в невинността ù?
Не, не знаеш какво ù причиняваш,
за какво я обвиняваш?
Позволи ù да живее, повярвай, тя умее!
Обикни я и ще видиш колко си грешил,
и ще влезеш в рая, както си решил!