17.07.2009 г., 3:23 ч.

* * * 

  Поезия » Друга
741 0 3
Крадем от себе си, от времето.
Неразбираеми, обречени.
Измисляме истини, събираме щастие.
От нас ще се разпръсне пепел.
Не мокрени от дъжд, а от сълзи,
ще полетим.
Изоставена дъга, откъснат лъч.
Ще те постигам.
Не размахвай кръста.
Ще те докосвам.
Лунно ехо звездите отброява.
Земята си отдъхва и ни попива. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Ганев Всички права запазени

Предложения
: ??:??