* * *
Крадем от себе си, от времето.
Неразбираеми, обречени.
Измисляме истини, събираме щастие.
От нас ще се разпръсне пепел.
Не мокрени от дъжд, а от сълзи,
ще полетим.
Изоставена дъга, откъснат лъч.
Ще те постигам.
Не размахвай кръста.
Ще те докосвам.
Лунно ехо звездите отброява.
Земята си отдъхва и ни попива.
Оставам.
Не искам огън да ме топли,
а да гори, като възмездие.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Атанас Ганев Всички права запазени
