Мислейки, долавям спомени, така невинни и красиви...

Заспивайки и последните сълзи изстиват...

Сънувайки, втълпявам си, че всичко това е лоша шега...

Събуждайки се, осъзнавам, че това е грубата съдба.

Посрещайки самотен след самотен ден,

духът ми, мисля, вече е сломен.

Опитвайки се всичко да преглътна,

надявам се отново да не хлътна.

Пълна с гняв и болка, лутам се в тъмнината,

пак и пак обърка ти нещата.

Казваш, че виновната съм аз,

отхвърляйки ме ти от раз.

Но моля те, поне веднъж опитай,

не намесвай други, не оплитай.

Честен ти поне веднъж бъди,

ако не пред мен, поне пред себе си!

Аз вярвам, че отминава тази болка някой ден,

с нея заедно сънят за теб и мен.

Аз вярвам, че след време даже ще се смея,

но ти си първият, за който няма да спра да милея.

Защото с теб живях ту лошо, ту чудесно,

да те прежаля няма да е никак лесно.

Сега решена съм в море от воля и кураж да плувам

и да продължавам да пътувам

по таз пътека, наречена живот.