Мислейки, долавям спомени, така невинни и красиви...
Заспивайки и последните сълзи изстиват...
Сънувайки, втълпявам си, че всичко това е лоша шега...
Събуждайки се, осъзнавам, че това е грубата съдба.
Посрещайки самотен след самотен ден,
духът ми, мисля, вече е сломен.
Опитвайки се всичко да преглътна,
надявам се отново да не хлътна.
Пълна с гняв и болка, лутам се в тъмнината,
пак и пак обърка ти нещата.
Казваш, че виновната съм аз,
отхвърляйки ме ти от раз. ...