20.01.2007 г., 7:17

***

601 0 1
Стига с тази мъка -
ухили се, свят!
Еуфорията щом настане
ти изглеждаш по-богат.

И чувстваш всичко
тъй истинно и близко,
цветно, даже топло,
гледаш на бедите отвисоко.

Зная, трудно се преглъща
обидата, нанесена във гняв,
но прости ми прегрешението, скъпа,
предизвикано от моя опак нрав.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кгйхжф Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Четох и други твои стихове - много са смислени.
    Като изпълнение - тук-там спъва.
    Поздравявам те.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...