Jan 20, 2007, 7:17 AM

***

Poetry

598 0 1

Стига с тази мъка -
ухили се, свят!
Еуфорията щом настане
ти изглеждаш по-богат.

И чувстваш всичко
тъй истинно и близко,
цветно, даже топло,
гледаш на бедите отвисоко.

Зная, трудно се преглъща
обидата, нанесена във гняв,
но прости ми прегрешението, скъпа,
предизвикано от моя опак нрав.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

zlati_ival (Златка Вълкова)

Четох и други твои стихове - много са смислени.
Като изпълнение - тук-там спъва.
Поздравявам те.

2007-01-20T14:50:58+02:00

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0