Вятъра разнасяше частици луна...
Тя нямаше нищо напротив.
На свой ред разлистваше акорд тишина
сякаш да бяха гръмовни салюти.
Леко потрепна във мрака нощта,
тя на свой ред разпръсна мълчание.
Пропита със обич, пропита с тъга
и с леко загадъчно очарование.
Въздишки отмерваха секундите в такт
и мереха душевност триизмерна.
И точно между тях създадохме пакт,
на който никой от нас да е верен. ...