* * *
Тук светът е по-тих и добър.
Тук поеми дърветата пишат.
Тук вали... Но не искам чадър.
Сякаш бог между клоните диша.
Тук клавишите на дъжда
се целуват с листата и пеят.
Знам, че мога да продължа.
Знам, че има защо да живея.
Стъпвам бавно и дишам покоя,
а тъгата - от мен изтича.
Тук съм в себе си. Тук съм своя.
... И се уча да се обичам.
Павлина Соколова
10.01.2021 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
