Звъни се... отварям, а там, на вратата,
застанала моята стара любов.
Отвори се рана дълбоко в душата.
Защо дошъл си в живота ми нов?
Аз не смятах, че пак ще те срещна.
Бях заровила всичко в прахта,
но в очите ти пламъче блесна
и... от там се показа жарта.
Не! Не искам! Иди си! Не мога!
Просто пътя назад извърви.
Защо след време дошъл си, за бога!
Ти не виждаш, но в мене кърви...
Дълго мислих и много изстрадах.
Всичко свърши, разбираш ли ти?
Свойте сълзи пред друг не показах,
мен и моя живот напусни.
АВТОР:Ю.КОВАЧЕВА
© ЮЛИЯ КОВАЧЕВА Всички права запазени
Иначе ми допадна. Само да я нямаше тая евтина картинка...