13.11.2007 г., 15:13

"5 минути"

1.2K 0 11
Знаеш ли, че времето ми свършва,
а искам още само 5 минути.
5 минути да обичам,
5 минути да живея,
5 минути, за да повтарям твоето име.
5 минути, в които да те докосвам
и целувам устните ти.
Болката в сърцето ми е толкова огромна,
че ако за миг експлоадира,
всеки ще заплаче с мен.
Обичам те!
Толкова чисто и невинно,
както никой до сега не го е правил.
Обичам те!
Толкова детски и наивно,
по теб досега, никой целувки не е оставял.
Обичам те!
Но защо любовта ми толкова боли?
Такава болка, каквато до сега не съм изпитвал.
Разбираш ли?
Обичам те!!!
Ще го крещя.Ще го изричам!
С кръвта си някъде ще го напиша!
Обичам те!
И нямам нужда от живот...
Целият живот - това си ти.
Нищо, че твърде късно го разбрах.
Имам моите си 5 минути,
в които знаеш, че искрено те обичам!
Обичам те!
Обичам те!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павел Чавдаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Обичам те...
  • Благодаря на всички, за коментарите!Това, което съм написал в "5 минути" е това, което съм чувствал, за това се получи толкова реално.
  • Какво красиво, любовно признание! И на мен ми се приискаха само 5 минути такава любов! Много ми хареса стихът ти, Павел! Поздрави!!!
  • Любов и болка-
    болка и любов.
    И време толкова
    нестигащо. Защо?

    ПОДРАВЛЕНИЯ!ПРЕКРАСЕН СТИХ!
  • Много е хубаво! Понякога 5 минути са повече от един живот!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...