Mечтите нашето бъдеще ще бъдат,
спомените залезли са пред слънцето,
дори не попитали какво иска сърцето,
ограби ни то, настоящето,
отмина забравимо лятото,
но след две години
преследват ни спомените щастливи,
горчат и крият се дълбоко,
никога... никога няма да се чуят на глас високо.
Единствени не сме, но за нас спомените единствени са,
единствени те ще бъдат за двама вечно,
и всеки от нас след 50 ще хвърли камъчето речно,
паднало и кръгчета създало,
пътува едно от тях до момента,
в който брат пред него се изправи
и сякаш миналото отведнъж поправи,
минало голямо, на 50 пръчици върху тортата подпряно.
Ах, защо животът е само миг и той преброи се с 50,
50 аз не бях с теб, 50 ти беше далеч.
50, миг са само отминал и щастлив съм вече,
камъчето хвърлено от друг до мен е,
усмивката е за него красиво подарена,
отвърна тя с поглед след 50,
знаем двама, сега е късно,
но щастливи на 68 седим на брега
един до друг, вече заедно след толкова много,
след цял живот скитане по света,
разделени и от бъдеще пленени,
подхвърляме си камъчета речни,
свои ще сме в годините ни вечни!