21.06.2021 г., 0:13

50+

539 0 1

Преминали през половин столетие,
с прикрити бели кичури в косите ни.
И гняв,и радост и любов усетили,
все още светят горе там звездите ни!

 

Горчиво виното било е някога,

но сладки са били мечтите ни...
Красиво билото е брулил вятъра

и е отнасял искрите в очите ни...

 

Не сме се люшкали във приказни сияния,

не са били обувките ни хубави,
но давали сме чисти

обещания

и теменужни милувки  дъхави...

 

Сега ще седнем тихо във креслата си,
ще приютим там внуците пораснали,
ще разплетем полекичка мечтата си и ще запалим свещите угаснали...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Iliana Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много, много красиво и истинско! Поздрав за прекрасният стих!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...