Преминали през половин столетие,
с прикрити бели кичури в косите ни.
И гняв,и радост и любов усетили,
все още светят горе там звездите ни!

Горчиво виното било е някога,

но сладки са били мечтите ни...
Красиво билото е брулил вятъра

и е отнасял искрите в очите ни...

Не сме се люшкали във приказни сияния,

не са били обувките ни хубави,
но давали сме чисти

обещания

и теменужни милувки  дъхави...

Сега ще седнем тихо във креслата си,
ще приютим там внуците пораснали,
ще разплетем полекичка мечтата си и ще запалим свещите угаснали...