Jun 21, 2021, 12:13 AM

50+

Poetry » Philosophical

546 0 1

Преминали през половин столетие,
с прикрити бели кичури в косите ни.
И гняв,и радост и любов усетили,
все още светят горе там звездите ни!

Горчиво виното било е някога,

но сладки са били мечтите ни...
Красиво билото е брулил вятъра

и е отнасял искрите в очите ни...

Не сме се люшкали във приказни сияния,

не са били обувките ни хубави,
но давали сме чисти

обещания

и теменужни милувки дъхави...

Сега ще седнем тихо във креслата си,
ще приютим там внуците пораснали,
ще разплетем полекичка мечтата си и ще запалим свещите угаснали...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Скитницa

Много, много красиво и истинско! Поздрав за прекрасният стих!

2021-06-21T10:46:42+03:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0