21 июн. 2021 г., 00:13

50+

Поэзия » Философская

547 0 1

Преминали през половин столетие,
с прикрити бели кичури в косите ни.
И гняв,и радост и любов усетили,
все още светят горе там звездите ни!

Горчиво виното било е някога,

но сладки са били мечтите ни...
Красиво билото е брулил вятъра

и е отнасял искрите в очите ни...

Не сме се люшкали във приказни сияния,

не са били обувките ни хубави,
но давали сме чисти

обещания

и теменужни милувки дъхави...

Сега ще седнем тихо във креслата си,
ще приютим там внуците пораснали,
ще разплетем полекичка мечтата си и ще запалим свещите угаснали...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....