* * *
Покрити с девет листа -
наоколо блатисто.
Писта широка -
без деца,
егоист по душа,
слуша тъмнината.
Добре си живурка
в безгрижие и липса на чувства.
Идва ден и се плъзга
по ръба. Изгубена нишка.
Тръгва по грешна следа.
Бледа сянка на орлица.
Боли от подлеца без душа -
смуче ли, смуче!
Празно гърне -
обърнато на бунище,
потъпкано огнище.
Къща не се върти с глупост!
Пуст и безличен живот,
циничен хлапак - родна кръв,
сложи капак на миналото
безгрижно. Тъжно,
дано някой се поучи!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
