11.02.2016 г., 18:26

***

1.3K 1 2

Она же верит, что в ракушках слышно море,
что звезды, утром, растворяют небеса,
что дождь и есть ангельские слезы,
что солнце умирает на закат.

 

Она такая - маленькая, чудна,
дворняжек кормит - счастливые глаза
улыбка - светлая и смех как колокольчик,
но по ночам ложится спать одна.

 

Она такая - дурочка прекрасна,
а мир вокруг не хочет понимать,
что, хоть и выглядит одинока и несчастна,
счастливее ее на свете нет.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Неличка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Мы встречались с тобой на закате,
    Ты веслом рассекала залив.
    Я любил твое белое платье,
    Утонченность мечты разлюбив.
    ...
    Ни тоски, ни любви, ни обиды,
    Всё померкло, прошло, отошло...
    Белый стан, голоса панихиды
    И твое золотое весло."

    Очень хорошо, Азазел!
  • Хорошо !

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...