11.02.2016 г., 18:26

***

1.3K 1 2

Она же верит, что в ракушках слышно море,
что звезды, утром, растворяют небеса,
что дождь и есть ангельские слезы,
что солнце умирает на закат.

 

Она такая - маленькая, чудна,
дворняжек кормит - счастливые глаза
улыбка - светлая и смех как колокольчик,
но по ночам ложится спать одна.

 

Она такая - дурочка прекрасна,
а мир вокруг не хочет понимать,
что, хоть и выглядит одинока и несчастна,
счастливее ее на свете нет.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Неличка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Мы встречались с тобой на закате,
    Ты веслом рассекала залив.
    Я любил твое белое платье,
    Утонченность мечты разлюбив.
    ...
    Ни тоски, ни любви, ни обиды,
    Всё померкло, прошло, отошло...
    Белый стан, голоса панихиды
    И твое золотое весло."

    Очень хорошо, Азазел!
  • Хорошо !

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...