15.01.2016 г., 16:18 ч.
***
Душата ми е като зимен двор -
земята черна, клоните студени -
без плод, без песен, без листа...
И само врани озверели.
Студено е. Земята мръзне.
Студът е сух, по клоните пълзи.
А севернякът тънко бръсне
безплодни ледени лехи.
Кога ли пак ще падне сняг?
Оголените буци да затрупа.
Да бъде топло, тихо... В снежен мрак
и враните не искат да се лутат...
© Весела Георгиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Хареса ми🌺🌹🍀
-
Отново благодаря за коментарите, както и за съобщенията.
Г-н Порчев, благодаря Ви искрено и скоро ще Ви отговоря.
Белла, също благодаря. Много хубаво си го казала ти - мелодия. В своите стихове се водя единствено от мелодията, а не от броя срички.
Съжалявам, че стихът е "оспамен" с коментари, но се подразних от първоначалния агресивен коментар на г-жа Алипиева. Понасям градивната критика и я приветствам, но не и по този начин - осланяйки се на мои думи за чуждо произведение.
Никой не е съвършен, но има начини, с които да помогнеш на един човек да се развива, а не да се заяждаш необосновано и агресивно с него. В тази връзка, отново благодаря, г-н Порчев! -
И на мен стихотворението ми хареса.
Весела, г-жа Алипиева е права,
Желая ти повече самочувствие и брой си сричките да не ти ги броят хората.
... И как без заглавие? Като оркестър без име.
Ако не му дадеш хората ще го кръстят "Душата ми е като зимен двор". Помисли си.
Поздрав! -
Четете. Така и не разбрах какво е несъвършенството на стиха ми според вас, освен преброените срички.
Нямам самочувствие, или поне не такова, което вие си мислите, че имам. Пиша от 9 годишна. За тези почти 24 години творчество съм минала през какви ли не периоди и съм се сблъскала с какви ли не влияния - и хубави, и лоши. Имам удоволствието да познавам и съм се срещала с безброй имените артисти и редактори, някой, за жалост, вече не са между живите. И те са ме научили на много. Израствала съм постепенно и имам още много накъде да раста. Никой не е съвършен, дори и да знае всичко.
Мнението ми за собствените ми творби е точно толкова обективно, колкото и за тези на другите. Ако знам, че нещо е дефектно и Вие ми кажете, че е дефектно, ще го призная. Ако не съм забелязала, и вие аргументирано ми го покажете, ще го призная отново. И ще се поуча от урока, който сте ми дали.
P.S. Свърши ми мястото, не мога да се доизкажа.... -
Броихте ми сричките? Ще се изпитваме ли? Моля ви, спрете този безумен диалог. Може да съм 20 години по-млада от вас, но това не значи, че съм необразована, нито непросветена в естеството на поезията.
Прочетете стиха. Прочетете го като артист.
Нататък няма да продължавам. Вие сама би трябвало да знаете какво е позволено и какво не за един автор, за да запази звученето на стиха си. -
Тогава, вместо хвърчащи приказки, обосновете твърдението си. Не е толкова сложно.
Отричате или не, онзи стих е лишен от всякаква ритмичност. Както съм написала, по би му отивала структура на бял стих. Нещо лошо? Нещо заядливо? Нещо необективно? Не виждам.
Докато при Вас няма никакво обоснование, а само констатация, че съм написала "негативен" според Вас коментар за друг автор. Несериозно е. -
Не, не го забелязвам. И не съм написала въпросния коментар с цел да се заяждам, а съм изказала чисто и просто обективно мнение. Прочетете отново моя стих, прочетете и въпросния с коментара ми под него. Ще забележите точно за какво говоря. Но надали всъщност. Явно сте привърженик на автора, в което няма лошо, но всеки един почитател трябва да бъде обективен в мненията си към твореца. Не всяко нещо е съвършено.
Моят коментар е достатъчно обективен и обяснителен, вашият тук - просто заядлив. -
Хареса ми готическото усещане за студ и голота.
Снежен мрак, например, е едно удачно заглавие, според мен. -
Прекрасно е
-
Благодаря.
По заглавията хич не ме бива. -
!!!
-
Хубаво стихотворение. Заслужава да си има заглавие. Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
