Jan 15, 2016, 4:18 PM

***

836 0 12

Душата ми е като зимен двор -
земята черна, клоните студени -
без плод, без песен, без листа...
И само врани озверели.

 

Студено е. Земята мръзне.
Студът е сух, по клоните пълзи.
А севернякът тънко бръсне
безплодни ледени лехи.

 

Кога ли пак ще падне сняг?
Оголените буци да затрупа.
Да бъде топло, тихо... В снежен мрак
и враните не искат да се лутат...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми🌺🌹🍀
  • Отново благодаря за коментарите, както и за съобщенията.
    Г-н Порчев, благодаря Ви искрено и скоро ще Ви отговоря.
    Белла, също благодаря. Много хубаво си го казала ти - мелодия. В своите стихове се водя единствено от мелодията, а не от броя срички.
    Съжалявам, че стихът е "оспамен" с коментари, но се подразних от първоначалния агресивен коментар на г-жа Алипиева. Понасям градивната критика и я приветствам, но не и по този начин - осланяйки се на мои думи за чуждо произведение.
    Никой не е съвършен, но има начини, с които да помогнеш на един човек да се развива, а не да се заяждаш необосновано и агресивно с него. В тази връзка, отново благодаря, г-н Порчев!
  • И на мен стихотворението ми хареса.
    Весела, г-жа Алипиева е права,
    Желая ти повече самочувствие и брой си сричките да не ти ги броят хората.
    ... И как без заглавие? Като оркестър без име.
    Ако не му дадеш хората ще го кръстят "Душата ми е като зимен двор". Помисли си.
    Поздрав!
  • Четете. Така и не разбрах какво е несъвършенството на стиха ми според вас, освен преброените срички.
    Нямам самочувствие, или поне не такова, което вие си мислите, че имам. Пиша от 9 годишна. За тези почти 24 години творчество съм минала през какви ли не периоди и съм се сблъскала с какви ли не влияния - и хубави, и лоши. Имам удоволствието да познавам и съм се срещала с безброй имените артисти и редактори, някой, за жалост, вече не са между живите. И те са ме научили на много. Израствала съм постепенно и имам още много накъде да раста. Никой не е съвършен, дори и да знае всичко.
    Мнението ми за собствените ми творби е точно толкова обективно, колкото и за тези на другите. Ако знам, че нещо е дефектно и Вие ми кажете, че е дефектно, ще го призная. Ако не съм забелязала, и вие аргументирано ми го покажете, ще го призная отново. И ще се поуча от урока, който сте ми дали.
    P.S. Свърши ми мястото, не мога да се доизкажа....
  • Броихте ми сричките? Ще се изпитваме ли? Моля ви, спрете този безумен диалог. Може да съм 20 години по-млада от вас, но това не значи, че съм необразована, нито непросветена в естеството на поезията.
    Прочетете стиха. Прочетете го като артист.
    Нататък няма да продължавам. Вие сама би трябвало да знаете какво е позволено и какво не за един автор, за да запази звученето на стиха си.

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...