Душата ми е като зимен двор -
земята черна, клоните студени -
без плод, без песен, без листа...
И само врани озверели.
Студено е. Земята мръзне.
Студът е сух, по клоните пълзи.
А севернякът тънко бръсне
безплодни ледени лехи.
Кога ли пак ще падне сняг?
Оголените буци да затрупа.
Да бъде топло, тихо... В снежен мрак
и враните не искат да се лутат...
© Весела Георгиева Все права защищены