15 янв. 2016 г., 16:18

***

834 0 12

Душата ми е като зимен двор -
земята черна, клоните студени -
без плод, без песен, без листа...
И само врани озверели.

 

Студено е. Земята мръзне.
Студът е сух, по клоните пълзи.
А севернякът тънко бръсне
безплодни ледени лехи.

 

Кога ли пак ще падне сняг?
Оголените буци да затрупа.
Да бъде топло, тихо... В снежен мрак
и враните не искат да се лутат...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми🌺🌹🍀
  • Отново благодаря за коментарите, както и за съобщенията.
    Г-н Порчев, благодаря Ви искрено и скоро ще Ви отговоря.
    Белла, също благодаря. Много хубаво си го казала ти - мелодия. В своите стихове се водя единствено от мелодията, а не от броя срички.
    Съжалявам, че стихът е "оспамен" с коментари, но се подразних от първоначалния агресивен коментар на г-жа Алипиева. Понасям градивната критика и я приветствам, но не и по този начин - осланяйки се на мои думи за чуждо произведение.
    Никой не е съвършен, но има начини, с които да помогнеш на един човек да се развива, а не да се заяждаш необосновано и агресивно с него. В тази връзка, отново благодаря, г-н Порчев!
  • И на мен стихотворението ми хареса.
    Весела, г-жа Алипиева е права,
    Желая ти повече самочувствие и брой си сричките да не ти ги броят хората.
    ... И как без заглавие? Като оркестър без име.
    Ако не му дадеш хората ще го кръстят "Душата ми е като зимен двор". Помисли си.
    Поздрав!
  • Четете. Така и не разбрах какво е несъвършенството на стиха ми според вас, освен преброените срички.
    Нямам самочувствие, или поне не такова, което вие си мислите, че имам. Пиша от 9 годишна. За тези почти 24 години творчество съм минала през какви ли не периоди и съм се сблъскала с какви ли не влияния - и хубави, и лоши. Имам удоволствието да познавам и съм се срещала с безброй имените артисти и редактори, някой, за жалост, вече не са между живите. И те са ме научили на много. Израствала съм постепенно и имам още много накъде да раста. Никой не е съвършен, дори и да знае всичко.
    Мнението ми за собствените ми творби е точно толкова обективно, колкото и за тези на другите. Ако знам, че нещо е дефектно и Вие ми кажете, че е дефектно, ще го призная. Ако не съм забелязала, и вие аргументирано ми го покажете, ще го призная отново. И ще се поуча от урока, който сте ми дали.
    P.S. Свърши ми мястото, не мога да се доизкажа....
  • Броихте ми сричките? Ще се изпитваме ли? Моля ви, спрете този безумен диалог. Може да съм 20 години по-млада от вас, но това не значи, че съм необразована, нито непросветена в естеството на поезията.
    Прочетете стиха. Прочетете го като артист.
    Нататък няма да продължавам. Вие сама би трябвало да знаете какво е позволено и какво не за един автор, за да запази звученето на стиха си.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...