Patrizzia (Надежда Ангелова)
2273 18545
20.12.2024 г., 12:03 ч.

* * * 

  Поезия » Строги форми
76 3 5

Приседнал си на камъка до мене,
опърпан, почернял си и унил,
за моята душа си заменил,
крилете си. Не ти е до летене.

 

И бяла смърт, додето тихо стене
сърцето ми, си с длани заслонил.
И като мен – недраг си, и немил,
мой ангеле, мой спътник неизменен.

 

Забравил си пътеката към рая
и сто години не видя небе...
Пълзя до мене, за да те позная

 

и вместо тебе полетях накрая,
че жива любовта ми още бе,
тя чисто бял от болка те извая...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??