* * *
Поглеждам към синьото небе
и виждам - там блести сърце.
Червено със сребърен отблясък,
а около него ситен, ситен пясък.
В пустинята е то,
оставено само.
На произвола на съдбата,
далече от водата.
На ангел е сърце,
на ангел без криле.
Захвързено е там,
захвърлено, но защо - не знам.
Протягам двете си ръце,
придърпвам го до моето, за да станат две.
Но защо ми е без тяло и душа,
може би ако някой ден умра, да мога да се преродя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Сарафов Всички права запазени
