* * *

29.06.2012 г., 11:22 ч.

Поезия

899 0 1

Поглеждам към синьото небе
и виждам - там блести сърце.
Червено със сребърен отблясък,
а около него ситен, ситен пясък.
В пустинята е то,
оставено само.
На произвола на съдбата,
далече от водата.
На ангел е сърце,
на ангел без криле.
Захвързено е там,
захвърлено, но защо - не знам. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Предложения