Jun 29, 2012, 11:22 AM

* * * 

  Poetry
901 0 1
Поглеждам към синьото небе
и виждам - там блести сърце.
Червено със сребърен отблясък,
а около него ситен, ситен пясък.
В пустинята е то,
оставено само.
На произвола на съдбата,
далече от водата.
На ангел е сърце,
на ангел без криле.
Захвързено е там,
захвърлено, но защо - не знам. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Сарафов All rights reserved.

Random works
: ??:??