Поглеждам към синьото небе
и виждам - там блести сърце.

Червено със сребърен отблясък,
а около него ситен, ситен пясък.

В пустинята е то,
оставено само.

На произвола на съдбата,
далече от водата.

На ангел е сърце,
на ангел без криле.

Захвързено е там,
захвърлено, но защо - не знам.

Протягам двете си ръце,
придърпвам го до моето, за да станат две.

Но защо ми е без тяло и душа,
може би ако някой ден умра, да мога да се преродя.