***
Помниш ли, беше наша есен -
аз, с желания на есенна жена,
бях приспала младите си песни -
ангелите само правят чудеса!
А, есента с очи на зрели дюли
и стъпки уморени от мечти,
още ми миришише на лято -
топлотата си, не иска да приспи!
Наметна ми желание през рамо
в песнопение за истинска любов
и есента ми те прегърна с тяло
уморено коленичи, като роб.
Не се сърди, че есента вали
на порои от не сбъднати любови -
тази наша есен в която аз и ти
остана листопад в сърдечни стонове!
Нова есен идва със докосване -
люлее спомени, и ветрове, и думи -
ще засвирят обичам те, обичам те...
аз ще ги прегърна, да се повтори !
27.08.2021
Елеонора Крушева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елеонора Крушева Всички права запазени
