Aug 27, 2022, 7:30 PM

***

  Poetry » Love
563 0 2

Помниш ли, беше наша есен -
аз, с желания на есенна жена,
бях приспала младите си песни -
ангелите само правят чудеса!

 

А, есента с очи на зрели дюли
и стъпки уморени от мечти,
още ми миришише на лято - 
топлотата си, не иска да приспи!

 

Наметна ми желание през рамо
в песнопение за истинска любов
и есента ми те прегърна с тяло 
уморено коленичи, като роб.

 

Не се сърди, че есента вали
на порои от не сбъднати любови - 
тази наша есен в която аз и ти
остана листопад в сърдечни стонове!

 

Нова есен идва със докосване - 
люлее спомени, и ветрове, и думи -
ще засвирят обичам те, обичам те... 
аз ще ги прегърна, да се повтори ! 
27.08.2021
Елеонора Крушева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елеонора Крушева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...