По "Човекът е осъден да избира"
Владея - с поглед, необята
и мой е звездният килим -
постелка семпла връз недрата
на този, твърде предвидим,
в погибелта си век човешки
(че кой след раждането си е оцелял,
дори в сърцето си да пали свещи
и да принася жертви на Ваал-а).
На океана бурен съм душата,
на разточителния вятър - шепи,
гнездо на лястовичка бяла
и на погребан порив шепота.
На чиста вяра - устието,
където влива се в безкрая,
на детски плач съм острието,
с което в майката сълзи дълбае.
Но пак не дръзвам насреди живота
на галено да ти река "Любими".
Не ще издъхне любовта ми в колапс,
понеже Лично Носи Твоето име.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
