19.01.2021 г., 7:06 ч.

Кокиче 

  Поезия » Друга
290 0 2

В двора, до родната къща,

там дето играх и се смях.

Там обич и спомен ме връща,

там моето детство посях.

 

Кокиченце крехко, зелено

възправя,разперва снага.

Нагоре, напред устремено

расте и пробива снега.

 

Листенца зелени поклаща,

повдига сред зима пръстта.

На слънцето поздрави праща,

провира главица в леда.

 

И смелост и вяра то крие

в свойте малки, две раменца.

От Бога то сѝлици пие,

на него крепи се света!

 

В двора, до родната къща

кокиченце малко посях.

Там обич и спомен ме връща,

там моето детство посях.

 

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??