19 янв. 2021 г., 07:06

Кокиче 

  Поэзия » Другая
293 0 2

В двора, до родната къща,

там дето играх и се смях.

Там обич и спомен ме връща,

там моето детство посях.

 

Кокиченце крехко, зелено

възправя,разперва снага.

Нагоре, напред устремено

расте и пробива снега.

 

Листенца зелени поклаща,

повдига сред зима пръстта.

На слънцето поздрави праща,

провира главица в леда.

 

И смелост и вяра то крие

в свойте малки, две раменца.

От Бога то сѝлици пие,

на него крепи се света!

 

В двора, до родната къща

кокиченце малко посях.

Там обич и спомен ме връща,

там моето детство посях.

 

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??