Кокиче
В двора, до родната къща,
там дето играх и се смях.
Там обич и спомен ме връща,
там моето детство посях.
Кокиченце крехко, зелено
възправя,разперва снага.
Нагоре, напред устремено
расте и пробива снега.
Листенца зелени поклаща,
повдига сред зима пръстта.
На слънцето поздрави праща,
провира главица в леда.
И смелост и вяра то крие
в свойте малки, две раменца.
От Бога то сѝлици пие,
на него крепи се света!
В двора, до родната къща
кокиченце малко посях.
Там обич и спомен ме връща,
там моето детство посях.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Хари Спасов Все права защищены
