***

11.11.2011 г., 20:40 ч.

Поезия » Любовна

587 0 2

Наистина ли всичко е магично?

Наистина ли имам те сега?

Понякога се смея иронично

и вярвам, че съм в сън на лудостта.

Защото ти дойде от тъй далече,

донесе ми живот и красота.

Във щастие живота ми облече,

превърна ме в реалност от мечта.

Дотук добре, звучи съвсем нормално,

прекрасно е в дома на любовта,

но беше страшно нереално

как дом направи, как я разгоря.

От многото, от хилядите метри,

без допир, без целувка... от копнеж,

„обичам те” крещя от километри,

а аз се молех да не спреш...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.