***
Наистина ли всичко е магично?
Наистина ли имам те сега?
Понякога се смея иронично
и вярвам, че съм в сън на лудостта.
Защото ти дойде от тъй далече,
донесе ми живот и красота.
Във щастие живота ми облече,
превърна ме в реалност от мечта.
Дотук добре, звучи съвсем нормално,
прекрасно е в дома на любовта,
но беше страшно нереално
как дом направи, как я разгоря.
От многото, от хилядите метри,
без допир, без целувка... от копнеж,
„обичам те” крещя от километри,
а аз се молех да не спреш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна Тодорова Всички права запазени
!