Петър1 (Петър Димитров)
49 4392
10.04.2023 г., 19:27 ч.  

* * * 

  Поезия
627 7 19

На мислите под парещото бреме

топя се като лунна светлина.

А утрото не ще да ме приеме -

аз съм изчезваща звезда.

 

Обичам всички - искам да помагам,

но губя се - сред утринна мъгла.

Любов, бъди със мен дори след края -

знам, ти си моята съдба. 

© Петър Димитров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • е да де, ама ние си говорим за мъже и жени. Тротинетката си е вече ''дама'' - понеже в ''Нея'' са двама.

    П.П. И не съм ''женомразец''! (пър дон ''сексист''
  • 🤣 така е, метрономе, защото дамата може и да не е жена! Тротинетката Емили/Даниел как получило психоразстройство в ареста, защото се обръщали в мъжки род към него. Може да не е жена, но е дама, може да е с патка, но е със сутиен и рокля, дамата пол няма 😂
  • Благодаря и на тебе, Пепо! 😊
  • Топим се, без език, без име,
    По инерция накъде ли вървимЕ...
    Бог високо, цар далеко, всеки търси
    На баницата мекото и
    На живота лекото.

    миси

    В българския език си има обръщение по име. Точка. Казах!
    едно е ник да се цитира, друго е име да се цитира, Казах, Петре!
  • Не си въобразяваш.
    Пък то май и ''жените'' да казваш стана лошо - друго си е да речеш ''дамите''.
    Абе, я да го ....!!!
  • Прав си, Метрономе! Преди малко, докато писах друг коментар, и аз се поддадох на тази тенденция. После чак се усетих - модернизацията на езика ни е завладяла и мен, изглежда. Но все още се съпротивлявам, дано издържа до края, че освен езика, не ми е останало много. Историята - продадена, подменена или открадната, населението - изчезващо, избягало и подменено, душата - кой говори за нея? Може и да си въобразявам, но това виждам.
  • Ще се намеся и аз малко тука. Стихото е хубаво, но аз бидейки лаик нищо смислено не мога да измисля, че да го коментирам по-нелаконично.
    Обаче последния ти коментар, Петре искам да коментирам.
    Ами едно време ''Иване'', ''Петре''... си беше нормално обръщение - нямаше ги тези изгъзяци като сега. Ама нали сме вече европейци, пък и ''интелегенция''... ха, пробвай да се обърнеш към някоя ''интелегенша'' с Марийо, Дарино, Пепо, Галино... (имената са произволно избрани) и апокалипсисът за тебе настъпва. Ще рекат ''егати селяндура, прост''. Та оттам вероятно тръгна модата и към мъжете така. И аз не го възприемам това.
    Ща - не ща, за жените вече привикнах, но за мъжете не мога още.
  • Благодаря, Иване! Много ми е смешно, когато някой каже: “Благодаря, Иван!”. Все едно благодари на кой да е Иван. Звателният падеж придава една интимност, звучи ми родно. В английския няма “Благодаря, Джоне!”. Но ние не сме англичани, или каквито и да е други. И няма да бъдем. Но знаем ли кои, и какви сме? Имаме ли идентичност? България е отворена рана днес, хората са отчаяни. И не за Путин, Байдън и филанкешията ме е грижа, а за това, че моята България вече я няма. Умря. И аз не мога да направя нищо, за да променя това.
  • Поздравления и от мен!
  • Благодаря ви на всички за добрите думи! 😊
  • "На мислите под парещото бреме
    топя се като лунна светлина"!!!

    Много силна метафорична образност си използвал тук. Ударно начало се е получило! Поздравявам те!👍
  • Благодаря! 😊
  • Вземам си го при любимите без коментар
    !
  • Благодаря! 😊
  • Хубаво стихотворение.
  • Много е хубаво, Петър! Поздравления!
  • Благодаря ви! Това е доста старо - има-няма 30 години, откак е писано.
  • Браво!
  • Все си мисля, че докато и едно сърце трепва за нас, няма как да изчезнем...
Предложения
: ??:??