27.10.2007 г., 14:16

***

1.3K 0 4
Ходиш, влачиш се през тежки пътища,
на живота хвърляш някоя псувня.
Оглеждаш се за знаци упътващи,
но няма нищо от другата страна.
Що ли пък ти трябват знаци?
Ти можеш и сам да продължиш.
Те (знаците) са за глупаци!
Няма нужда посока да следиш,
ако тя не е за твоя свят продран.
Както няма нужда от фалш и лъжи,
ама гледай как животът ти от тях е изтъкан
и от нежни думички няма там следи...
Цял живот ти даваш повече, отколкото си взимал.
И сега се чувства празна твоята душа.
Не можеш да изгубиш нещо, което не си имал,
и още повече боли те от това...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Няма значение Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...