Накъде да тръгна...? Кой ли път да хвана...?
Посоката изгубила съм вече.
И мен, отдавна май ме няма.
А ти ли...? Ти си тъй далече.
А всъщност толкова си близо...
Ти... И сякаш че до мене пак вървиш...
Но спъваш ме на всяка моя крачка.
Ето! Току напреде да направя стъпка.
И пак назад отстъпвам.
Остави ме! Сама по пътя си да продължа.
Аз знам!
Трябва да го извървя.
Трънливия път... Не зная...
Не.
Накъде ле ще ме отведе?...
Но може и при тебе да ме отведе.
И всъщност тайно се надявам,
точно той към теб да води!
Аз тръгвам!
Докога, не зная, по него ще бродя...
Аз вече наистина тръгвам! По вятъра целувка ти изпращам!
Не за сбогом!
А в мен надеждата стаила се дълбоко...
(Надявам се...)
Да съм във вярната (правилна) посока!
© Ангелина Всички права запазени