1.04.2007 г., 23:53

* * *

1.2K 0 2

Лоши времена и лошо време.

В бяла рокля до вратата чакам,

чакам те да дойдеш, да ме вземеш...

Аз мълча. В душата нещо щрака.

 

Лошо време. Лоши времената.

Дълги пътища до края на света.

Отключени - вратата и душата.

Бяла рокля, мокра от дъжда.

 

Нищо. Още дълго в мрака

мога спотаена да мълча.

Щом те има, значи ще те чакам.

В лошо време. В лоши времена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...