5.09.2008 г., 8:57 ч.

*** 

  Поезия » Друга
637 0 12
--------------------------------

                    ***





Разбрах. Достатъчно е ясно.

По своя път се лутах без следа.

Видях, видях една звезда угасна -

бе моята звезда.



Сред залези и пълнолуния

в прозореца надничаше смъртта.

С хорал от пеещи безумия

душата ми премина през света.

© Ради Стефанов Р Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Аз,Радев,като един автентичен астроном ще ти кажа,че звездите не гаснат току-тъй,бая време им трябва...Хубав стих!
  • Здравей! Тук съм
  • докосна ме...
    с обич Ради...
  • Май само вдигам пушилка. Благодаря.
  • Светиш и грееш -дано и да топлиш- поздрави!
  • Ами и аз - барабар Петко с жените - написах туй-онуй.
    Но са доста стари работи...
    Благодаря ви
  • Много истинско! Поздравления!
  • Не е угаснала, била е в затъмнение! Поздрави и усмивки!
  • Eй, младеж, да ти пратя едно слънчево зайче?!
    Виж, това с пеещите безумия, мо-о-оже. А през прозореца вероятно наднича мъдростта, пък ти нещо си се препознал.Е, може и някое по-палаво състояние, но аз съм скромно "момиче" и ще се въздържам да предполагам разни немирности
  • Рано ти е, каква в тая смърт?!
    Я гледай по-ведро, нали живота е един?
  • Прекрасен стих!!!Поздрави!!!
  • Просто не гледай навън !!! Хубав стих ! Поздрави !
Предложения
: ??:??