***
Нахлузих ризница от безразличие
и на лицето сложих маска,
ала под бронята все още те обичам,
очите ми те галят вместо ласка.
Наложих си да съм далеч от тебе
и да не чувам твоя глас.
В деня успявам, ала вечер
събужда залезът заспала страст.
Научих се без тебе да живея,
човешкия си дълг да изпълнявам,
но питам се - дали ще оцелея,
ако престана някой ден да се надявам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© АСИ Всички права запазени
