Като дупка на пътя,
като паднал светия,
като пломба на кътник,
като празна кутия
ми засенчваш пейзажа
и от него се плезиш.
Няма нищо да кажа.
Тук се спъва поезията.
Имам двеста причини
да ти скрия небето
и да стана значима
с даденото – не. С взетото.
Носиш дребна ненавист
като стара екзема.
Успокой се, по дяволите.
Няма да ти я взема.
© Елена Биларева Всички права запазени