Като дупка на пътя,
като паднал светия,
като пломба на кътник,
като празна кутия
ми засенчваш пейзажа
и от него се плезиш.
Няма нищо да кажа.
Тук се спъва поезията.
Имам двеста причини
да ти скрия небето
и да стана значима
с даденото – не. С взетото. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up