Когато сложа ръце на раменете ти,
те се превръщат в криле на уморена птица.
Отнеси ме със себе си.
Кратко е лятото.
Когато докосна с устни очите ти,
оживяват в душата ми твоите приказни сънища.
Досънувай ги с мен.
Близко е утрото.
Когато думите мои не стигат до теб и отнася ги вятърът,
подслони ме във своите обятия...
ще ги чуе направо сърцето ти
и ще ги превърне в песни.