2.12.2007 г., 13:21

* * *

1K 0 8
Когато сложа ръце на раменете ти,
те се превръщат в криле на уморена птица.
Отнеси ме със себе си.
Кратко е лятото.

Когато докосна с устни очите ти,
оживяват в душата ми твоите приказни сънища.
Досънувай ги с мен.
Близко е утрото.

Когато думите мои не стигат до теб и отнася ги вятърът,
подслони ме във своите обятия...
ще ги чуе направо сърцето ти
и ще ги превърне в песни.
                                                          

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепи Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...