Всяка радост за мен е отминала,

аз не сам влюбена, нито млада,

и душата ми тръпне изстинала,

и във нея има само прохлада.

Нищо вече не би предизвикало

да потръпне сърцето кораво,

и вихрушка не би възкресила

нито спомена, нито страстта.

Толкова много съм страдала,

че съм издигнала крепост дори,

зид подир зид съм надграждала,

за да спре да боли.

Няма вече любов във сърцето ми,

само гарвани грачат над мен,

вихър свири - брули сърцето ми

и помита всичко слeд мен.

Гръм продира душата затворена,

а гората потъва в мъгла

и със златна верига съм вързала

вярата, надеждата, радостта.

С две ръце дърпам здраво

юздите на своя живот.

И не позволявам на никого

да спре този бяг.