9.09.2022 г., 9:45

6 без 5

631 0 1

Будилникът дрънчи във мрака,

навреме, както му е ред,

че работата мене чака-

там трябва да съм в 6 без 5.

 

Закуска бързо си приготвям:

масло, филия, пчелен мед.

За работата се подготвям-

там трябва да съм в 6 без 5.

 

Обличам бързо потник шарен,

след туй е ризата наред.

За работата ще съм харен-

там трябва да съм в 6 без 5.

 

По стъпалата слизам леко.

Те са някакси безчет.

А работата е далеко-

там трябва да съм в 6 без 5.

 

В трамвая морно се прозявам,

пред мен изчезват плет след плет.

За работата закъснявам-

там трябва да съм в 6 без 5.

 

Задъхан, стигам до портала

и влизам гордо като кмет.

Но работата е втасала...

Отдавна не е 6 без 5.

 

Шефът ще се кара яко,

ще бъда аз злощастен, клет.

Такваз е работата, бако,

щом там не си във 6 без 5.

 

На шефа си не съм подлога,

нито кошчето за смет.

Да викна в работата мога:

,,По дяволите 6 без 5!"

 

Въвеждам структурни реформи,

отхвърлям този тежък гнет.

За работа издавам норми-

да няма вече 6 без 5!

 

За мене планове по-разни

оттук ще имам занапред.

Щом тази работа ви дразни

там Вий бъдете в 6 без 5 !

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Янков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • дращи, дрънчи, пуща - драска, дрънка, пуска 😅 та ходих в профила да видя от къде си се писал! Характерно за Пловдивси и на юг-югоизток от Пловдив регион!
    Точно "дрънчи" гадният будилник 😅
    Хвани метрото! Щом имате трамвай, трябва и метро да имате!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...