3.06.2008 г., 14:25

6 sense

906 0 9

трябваше да стигна във вторник

а беше събота на края на света

после запомних датата

и всички елементи на светлината

затворени между стените

брилянтно поставени

без право на подмяна

снижих се до нищото

вкусих езика му дори не горчеше

прерових чантата за останали трошици шоколад

намерих очи химикалка сълзи

но нямаше нож

само заклинания на гладно

и бели петна по ръцете ми с дъх на цъфнало

краят на света ме разходи

по алеята на прегръдките

показа ми изхода две пресечки по-надолу

един джин си поръчах на свечеряване

с малък анонс самота

това съм аз в събота а не във вторник

във вторник луната умира

на единственото място

в горния ляв ъгъл под раменете ми

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Абе... ти нещо ме кефиш.
  • бъррррррр....
    и Поздрав, голям поздрав!
  • Хареса ми...усетих чувството...
    с обич, Зорница.
  • Пльонг е предградие на Хонг Конг или поне брат'чед на Кинг Конг! И алтер-его на Крон-жиг!
    А в събота, както е добре известно, започва понеделник - справка в НИИЧАВО!

    Изкефих се на МАХ! Точно тук, точно във вторник!

    AVE!

  • "прерових чантата за останали трошици шоколад
    намерих очи химикалка сълзи
    но нямаше нож
    само заклинания на гладно"
    Имаш го шестото чувство и пишеш уникално!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...