Jun 3, 2008, 2:25 PM

6 sense

903 0 9

трябваше да стигна във вторник

а беше събота на края на света

после запомних датата

и всички елементи на светлината

затворени между стените

брилянтно поставени

без право на подмяна

снижих се до нищото

вкусих езика му дори не горчеше

прерових чантата за останали трошици шоколад

намерих очи химикалка сълзи

но нямаше нож

само заклинания на гладно

и бели петна по ръцете ми с дъх на цъфнало

краят на света ме разходи

по алеята на прегръдките

показа ми изхода две пресечки по-надолу

един джин си поръчах на свечеряване

с малък анонс самота

това съм аз в събота а не във вторник

във вторник луната умира

на единственото място

в горния ляв ъгъл под раменете ми

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Николова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Абе... ти нещо ме кефиш.
  • бъррррррр....
    и Поздрав, голям поздрав!
  • Хареса ми...усетих чувството...
    с обич, Зорница.
  • Пльонг е предградие на Хонг Конг или поне брат'чед на Кинг Конг! И алтер-его на Крон-жиг!
    А в събота, както е добре известно, започва понеделник - справка в НИИЧАВО!

    Изкефих се на МАХ! Точно тук, точно във вторник!

    AVE!

  • "прерових чантата за останали трошици шоколад
    намерих очи химикалка сълзи
    но нямаше нож
    само заклинания на гладно"
    Имаш го шестото чувство и пишеш уникално!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...