трябваше да стигна във вторник
а беше събота на края на света
после запомних датата
и всички елементи на светлината
затворени между стените
брилянтно поставени
без право на подмяна
снижих се до нищото
вкусих езика му дори не горчеше
прерових чантата за останали трошици шоколад
намерих очи химикалка сълзи
но нямаше нож
само заклинания на гладно
и бели петна по ръцете ми с дъх на цъфнало
краят на света ме разходи
по алеята на прегръдките
показа ми изхода две пресечки по-надолу
един джин си поръчах на свечеряване
с малък анонс самота
това съм аз в събота а не във вторник
във вторник луната умира
на единственото място
в горния ляв ъгъл под раменете ми
© Зорница Николова All rights reserved.