..."пропилях страшно много любови
да лекувам живота по спешност"....
Ники Комедвенска
И се раждах във бури,
превръщах се в слънце,
изгарях, а всъщност насреща мълчах...
Лекувах любови, прераснали в язви,
давах всичко за залези...
...а само дъжд и мъгла.
Заобичах дъжда!
Той ми дава криле!
Тихо лекува душата по спешност,
чисти рани и сетне...като здрави въже -
в косите ми капките дъжд са събрани.
Аз се раждам във бурята,
ставам на слънце -
изваляло душата си тихо,
събирам обичане и лекувам със залези,
рани оставени от фалшиво наричане.
И утре пак ще заваля,
след поредното излъгано мечтание....
Диана Димитрова
© Диана Димитрова Всички права запазени