7.07.2021 г., 21:46

***

307 0 0

 

В този безкраен коловоз
Изглежда, че всеки ден е същият,  
но само малко по-лош
Това е всичко, което виждам

 

Плач и страхове, подхранвани от лъжи
Е всичко, от което съм заобиколен
Кимам с глава, дори когато не съм съгласен
Очите ми показват това, което наричам фейк позитив

 

Още една замръзнала рамка,

още един бъг в съзнанието ми
И докато светът просто бавно се обръща,

аз избледнявам като мъгла в морето

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Богданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...