Jul 7, 2021, 9:46 PM

***

  Poetry
306 0 0

 

В този безкраен коловоз
Изглежда, че всеки ден е същият,  
но само малко по-лош
Това е всичко, което виждам

 

Плач и страхове, подхранвани от лъжи
Е всичко, от което съм заобиколен
Кимам с глава, дори когато не съм съгласен
Очите ми показват това, което наричам фейк позитив

 

Още една замръзнала рамка,

още един бъг в съзнанието ми
И докато светът просто бавно се обръща,

аз избледнявам като мъгла в морето

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Богданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....