29.09.2007 г., 12:29

* * *

838 0 4
 

Не успях да стана следващата бройка,

с която можеш да се хвалиш.

Любовта ме спря да не допусна грешка,

за която цял живот да се разкайвам.


Не ме обичаше, желаеше плътта,

душата ми не влизаше във плана ти.

Шептеше ми измамни думи,

ала разумът у мене надделя...


Обичах те и още те обичам

и винаги ще бъдеш любовта ми,

Макар несподелена, но това ми стига!

Душата ми привикна все да страда...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илияна Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...