Не успях да стана следващата бройка,
с която можеш да се хвалиш.
Любовта ме спря да не допусна грешка,
за която цял живот да се разкайвам.
Не ме обичаше, желаеше плътта,
душата ми не влизаше във плана ти.
Шептеше ми измамни думи,
ала разумът у мене надделя...
Обичах те и още те обичам
и винаги ще бъдеш любовта ми,
Макар несподелена, но това ми стига!
Душата ми привикна все да страда...
© Илияна Димитрова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
